Попитай ме каквото искаш.
Какво ми струват два въпроса!?
Мълчиш и здраво зъби стискаш
пред сянката ми тъмнокоса.
Попитай ме за времето във нас,
прокълнато от вечните тегоби.
За оня писък в сетния ми час
изпратил всяка милост в гроба.
Попитай ме...( кому е нужен страх),
че отговорите скимтят като сираче.
След мен остава само шепа прах,
а ти ме питаш пак дали ще плача.