18.04.2011 г., 9:04 ч.

Не питай...дали ми се плаче 

  Поезия
1836 0 35
Попитай ме каквото искаш.
Какво ми струват два въпроса!?
Мълчиш и здраво зъби стискаш
пред сянката ми тъмнокоса.
Попитай ме за времето във нас,
прокълнато от вечните тегоби.
За оня писък в сетния ми час
изпратил всяка милост в гроба.
Попитай ме...( кому е нужен страх),
че отговорите скимтят като сираче.
След мен остава само шепа прах,
а ти ме питаш пак дали ще плача.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Предложения
  • След думичката сбогом посивях. И всичко, дето исках да ти кажа, кодирах във звездите, премълчах... И...
  • "Продава се!" "Продава се!" "Продава се!" Крещят табелите пред сгърчените къщи. Нахалните лозници на...
  • Не съм дете – не мога да простя и в ясен юлски ден да те прегърна. Сега далеч от теб ще отлетя. До п...

Още произведения »