Не питай...дали ми се плаче

18.04.2011 г., 9:04 ч.

Поезия

1836 0 35

Попитай ме каквото искаш.
Какво ми струват два въпроса!?
Мълчиш и здраво зъби стискаш
пред сянката ми тъмнокоса.
Попитай ме за времето във нас,
прокълнато от вечните тегоби.
За оня писък в сетния ми час
изпратил всяка милост в гроба.
Попитай ме...( кому е нужен страх),
че отговорите скимтят като сираче.
След мен остава само шепа прах,
а ти ме питаш пак дали ще плача.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Беше Юли
Не гледай към небето щом се стъмни!

След думичката сбогом посивях. И всичко, дето исках да ти кажа, кодирах във звездите, премълчах... И...
Не се продава!

"Продава се!" "Продава се!" "Продава се!" Крещят табелите пред сгърчените къщи. Нахалните лозници на...
Отрова

Не съм дете – не мога да простя и в ясен юлски ден да те прегърна. Сега далеч от теб ще отлетя. До п...

Още произведения »