18 abr 2011, 9:04

Не питай...дали ми се плаче

  Poesía
2K 0 34

Попитай ме каквото искаш.

Какво ми струват два въпроса!?

Мълчиш и здраво зъби стискаш

пред сянката ми тъмнокоса.

 

Попитай ме за времето във нас,

прокълнато от вечните тегоби.

За оня писък в сетния ми час

изпратил всяка милост в гроба.

 

Попитай ме...( кому е нужен страх),

че отговорите скимтят като сираче.

След мен остава само шепа прах,

а ти ме питаш пак дали ще плача.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...