velikataniki (Николина Милева) velikataniki (Николина Милева)
29 222
Apr 18, 2011, 9:04 AM

Не питай...дали ми се плаче

  Poetry
2K 0 34

Попитай ме каквото искаш.

Какво ми струват два въпроса!?

Мълчиш и здраво зъби стискаш

пред сянката ми тъмнокоса.

 

Попитай ме за времето във нас,

прокълнато от вечните тегоби.

За оня писък в сетния ми час

изпратил всяка милост в гроба.

 

Попитай ме...( кому е нужен страх),

че отговорите скимтят като сираче.

След мен остава само шепа прах,

а ти ме питаш пак дали ще плача.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0