RainaVakova
431 2760
30 июн. 2020 г., 15:46

Не питам Бог дали съм никоя 

  Поэзия » Другая
655 9 9

Изправена до бялата стена,
стената бяла тихичко разглеждам,
разглеждам как на място е била
да спира ветровете на копнежа. 


Да спира, да боли, да побере 
гърба ми, щом умората облягам
и без да я подпирам със ръце, 
изправена до Бога, да не пада. 


На ноктите си вече обещах, 
когато издълбая отпечатък
на първия си и последен страх, 
за бялата стена ще бъда Някой. 


Надскочила човешкия ми ръст, 
зад нея няма пътища обратни,
зад нея няма неудобен кръст,
зад нея някой друг ще ме изпрати.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, приятели!
  • Трудно е да надскочиш себе си, но затова - велико!
  • Хубаво е, Райна!
  • С този стих се нахраних днес, благодаря ти Райне! Прочетох последната линия-"зад нея няма кой да ме изпрати" и си казах- не е така много хубаво си го казала.
  • Определено си искрена до болка...
  • Благодаря ви, приятели!
  • Да надскочим себе си, поглеждайки в себе си, че сме всичко, каквото вселената ни предлага – невъзможност в ума ни, възможност отвъд него. Много ми хареса! Благодаря!
  • Почувствах го!... Много е силно! Браво, Райна!
  • Е, страхотно е!
    Браво!
Предложения
: ??:??