Не питам Бог дали съм никоя
Изправена до бялата стена,
стената бяла тихичко разглеждам,
разглеждам как на място е била
да спира ветровете на копнежа.
Да спира, да боли, да побере
гърба ми, щом умората облягам
и без да я подпирам със ръце,
изправена до Бога, да не пада.
На ноктите си вече обещах,
когато издълбая отпечатък
на първия си и последен страх,
за бялата стена ще бъда Някой.
Надскочила човешкия ми ръст,
зад нея няма пътища обратни,
зад нея няма неудобен кръст,
зад нея някой друг ще ме изпрати.
много хубаво си го казала.
