5 авг. 2021 г., 22:46

Не питам повече

366 0 2

 

    

      Не питам повече

 

Къде си бил ти толкова години,

а може би от мене си се крил?

Или в различни светове незрими –

ти път към мен не си открил?

 

Понякога най-странното се случва,

животът ни поднася чудеса

и тайните си трудно той открива,

но ни пленява с мила красота.

 

Достатъчно е само, че те има,

че мога с думи да те назова

и в моята душа така ранима

ти внесе много обич, светлина.

 

Къде си бил ти толкова години?

Не питам повече, не говори!

Да повървим отново мълчаливи

във следващите дълги летни дни!

             

                     Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...