5 авг. 2021 г., 22:46

Не питам повече

364 0 2

 

    

      Не питам повече

 

Къде си бил ти толкова години,

а може би от мене си се крил?

Или в различни светове незрими –

ти път към мен не си открил?

 

Понякога най-странното се случва,

животът ни поднася чудеса

и тайните си трудно той открива,

но ни пленява с мила красота.

 

Достатъчно е само, че те има,

че мога с думи да те назова

и в моята душа така ранима

ти внесе много обич, светлина.

 

Къде си бил ти толкова години?

Не питам повече, не говори!

Да повървим отново мълчаливи

във следващите дълги летни дни!

             

                     Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...