5.08.2021 г., 22:46

Не питам повече

362 0 2

 

    

      Не питам повече

 

Къде си бил ти толкова години,

а може би от мене си се крил?

Или в различни светове незрими –

ти път към мен не си открил?

 

Понякога най-странното се случва,

животът ни поднася чудеса

и тайните си трудно той открива,

но ни пленява с мила красота.

 

Достатъчно е само, че те има,

че мога с думи да те назова

и в моята душа така ранима

ти внесе много обич, светлина.

 

Къде си бил ти толкова години?

Не питам повече, не говори!

Да повървим отново мълчаливи

във следващите дълги летни дни!

             

                     Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...