hristam (Христина Мачикян)
532 928
8 окт. 2013 г., 21:59

Не по Сервантес 

  Поэзия » Другая
573 0 6

Това е, Санчо, остаряхме.
Нормално е, ще кажеш. Знам го.
Най-тъжно е, че отрезвяхме -
пораснахме, за да сме малки.

Предадох се на всички мелници,
това с борбата бе театър.
Задушно, Санчо. Скучни делници.
И само любовта е... вятър.

Защото сам се раждаш, друже,
и пак така си заминаваш.
На някого че бил си нужен
и той самият ще забрави...

А без илюзии е празно
сърцето, но тежи, проклетото.
Една последна ще запазя -
на изпроводяк да ми свети.

© Христина Мачикян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??