hristam (Христина Мачикян)
531 928
Oct 8, 2013, 9:59 PM

Не по Сервантес 

  Poetry » Other
5.0 / 5
668 0 6
Това е, Санчо, остаряхме.
Нормално е, ще кажеш. Знам го.
Най-тъжно е, че отрезвяхме -
пораснахме, за да сме малки.
Предадох се на всички мелници,
това с борбата бе театър.
Задушно, Санчо. Скучни делници.
И само любовта е... вятър.
Защото сам се раждаш, друже,
и пак така си заминаваш.
На някого че бил си нужен
и той самият ще забрави... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Random works
  • БогданаКалъчева (Богдана Калъчева) Първата
    Първата
  • pecipicha (Петко Петков) Pray
    Pure soul, did you exist? Listen the words of the lonely priest. Incarnate with inner beauty, call m...
  • Reddas (Кейтлин А.) Sincerely...
    Sincerely honest, we told each other words of damnness, darkness, an everything that was lying ......
  • Odir (Peter Wolf) Drone XI.I.2019
    Sometimes, when I can't sleep The shades around whisper in my ear; A neverending sorrow in a pointle...

More works »