18 мар. 2012 г., 20:49

Не подминавай...

972 0 14

                                                  „не подминавай клетото „Обичам те...“,

                                                  а спри и го убий!!! Да се не мъчи...

 

                                                   Петя Божилова, автор в ОТКРОВЕНИЯ

 

Не го убивай! Тъй е много лесно...

Един замах със ножа и готово...

(Пред себе си, ако докрай сме честни,

ще си признаем тихо, че отново

 

щастливи ставаме от тия думи.

Дваж  по-добри, по-мъдри, по-красиви.

И мост невидим ляга помежду ни

и вече сме  различни, светли, живи.)

 

Да прибирем нещастното „Обичам те!”

Във шепите си топли да го скрием,

да го нахраним и да го закичим

отляво до сърцето. Да го свием

 

в хербария на слепи, стари чувства,

да не забравяме ни миг за него.

Да го отглеждаме и пазим най-изкусно. 

Подарък за надменното  ни Его.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, надявам се да не излезе накрая, че имам нещо срещу Нина? Просто си имам мнение и си го казвам без да се съобразявам за какво и за кого става въпрос. Виж, ако това не харесва на някого, проблемът си е негов, а не мой.
    А що се отнася до "Не отминавай никое "Обичам те", в края на своето "Заклинание" (мотото на Петя е точно от него) Николай Христозов задава въпрос, на който дава и отговор:

    "А ако ехо в теб не се събуди?

    Отново се поспри, не отминавай :
    да те погледат остави очите ,
    да те запомнят щедро до насита.
    И после в сънища да те извайват.

    Сигурен съм, че си е останал на това мнение, но за всеки случай ще го попитам и ако го е променил, обещавам да ви кажа в какво и как.

  • "...да го нахраним и да го закичим
    отляво до сърцето."

    Харесах!
  • Аз теб си те обичам, Нинче и много ще се радвам, ако успеем да се видим през лятото!
    Христо,благодаря ти, разбрал си това,което съм изохкала, но смятам,че Нели има право,приятелю. Думите са като камъчета пред поточето на мисълта,могат да го отклонят в най-различни посоки.Аз намирам това за чудесно! Тук сме да споделяме светли мисли и идеи и да ни е хубаво, нали?
    Поздрави!
  • Напълно нормално е да се посочи за мото нечия мисъл. Особено тук е нужно, за да стане ясен смисълът на стихотворението. Но двете произведения са отделни, обединява ги единствено мисълта "Не подминавай клетото "Обичам те!". Нормално е различните авторки да представят различните си гледни точки.
  • Нели, значи това, че при Петя ясно е казано, че при липса на взаимност и безспорно отсъствие на каквато и да била възможност това "Обичам те" да престане да бъде едностранно, тогава е по-добре, а и много по-честно, ако щеш и човешко, да се изтрият всякакви илюзии и безпочвени надежди и ... всеки по-своя път. Значи това, че при подобни случаи въобще не може да става въпрос за:
    "Във шепите си топли да го скрием,
    да го нахраним и да го закичим
    отляво до сърцето..." и т н.,
    нещо, което се отнася за "обичам те", но от съвсем друга категория, а не от тази, която, така или иначе, просто поне пред себе си, няма да можеш с чиста съвест да го стоплиш, нахраниш и закачиш отляво, тази, за която Петя пише:
    "Ако без него искаш да си тичаш,
    или да следваш с друга обич пътя си,
    не подминавай клетото „Обичам те...“,
    а спри и го убий!!! Да се не мъчи...

    Нещо да съм писал за достойнства и недостатъци? Не съм. Тогава откъде разбра какво ми е мнението на стихотворението на Нина?
    Всичко щеше да си е наред, ако не беше цитата от "Не отминавай никое „Обичам те“ на Петя Божилова, използван като подтекст! Това е - нищо повече.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...