Не подминавай...
„не подминавай клетото „Обичам те...“,
а спри и го убий!!! Да се не мъчи...”
Петя Божилова, автор в ОТКРОВЕНИЯ
Не го убивай! Тъй е много лесно...
Един замах със ножа и готово...
(Пред себе си, ако докрай сме честни,
ще си признаем тихо, че отново
щастливи ставаме от тия думи.
Дваж по-добри, по-мъдри, по-красиви.
И мост невидим ляга помежду ни
и вече сме различни, светли, живи.)
Да прибирем нещастното „Обичам те!”
Във шепите си топли да го скрием,
да го нахраним и да го закичим
отляво до сърцето. Да го свием
в хербария на слепи, стари чувства,
да не забравяме ни миг за него.
Да го отглеждаме и пазим най-изкусно.
Подарък за надменното ни Его.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"...да го нахраним и да го закичим
отляво до сърцето."
Харесах! -
Аз теб си те обичам, Нинче и много ще се радвам, ако успеем да се видим през лятото!
Христо,благодаря ти, разбрал си това,което съм изохкала, но смятам,че Нели има право,приятелю. Думите са като камъчета пред поточето на мисълта,могат да го отклонят в най-различни посоки.Аз намирам това за чудесно! Тук сме да споделяме светли мисли и идеи и да ни е хубаво, нали?
Поздрави! -
Напълно нормално е да се посочи за мото нечия мисъл. Особено тук е нужно, за да стане ясен смисълът на стихотворението. Но двете произведения са отделни, обединява ги единствено мисълта "Не подминавай клетото "Обичам те!". Нормално е различните авторки да представят различните си гледни точки.
-
Нели, значи това, че при Петя ясно е казано, че при липса на взаимност и безспорно отсъствие на каквато и да била възможност това "Обичам те" да престане да бъде едностранно, тогава е по-добре, а и много по-честно, ако щеш и човешко, да се изтрият всякакви илюзии и безпочвени надежди и ... всеки по-своя път. Значи това, че при подобни случаи въобще не може да става въпрос за:
"Във шепите си топли да го скрием,
да го нахраним и да го закичим
отляво до сърцето..." и т н.,
нещо, което се отнася за "обичам те", но от съвсем друга категория, а не от тази, която, така или иначе, просто поне пред себе си, няма да можеш с чиста съвест да го стоплиш, нахраниш и закачиш отляво, тази, за която Петя пише:
"Ако без него искаш да си тичаш,
или да следваш с друга обич пътя си,
не подминавай клетото „Обичам те...“,
а спри и го убий!!! Да се не мъчи...
Нещо да съм писал за достойнства и недостатъци? Не съм. Тогава откъде разбра какво ми е мнението на стихотворението на Нина?
Всичко щеше да си е наред, ако не беше цитата от "Не отминавай никое „Обичам те“ на Петя Божилова, използван като подтекст! Това е - нищо повече. -
Христо, какво значи, че стихотворението на Петя не е разбрано?! Не може мисълта на всички да се движи в един и същи коловоз. Понякога една дума е достатъчна, за да направиш някакви свои си асоциации, това не значи, че не си прочел и не си разбрал. Това не значи и че трябва да отричаме достайнствата на едното или другото произведение. Аз например от един ред в стихотворение на Ивайло Терзийски за съпругата му, написах стихотворение за кварталния пияница. "Неведоми са пътищата божии..." А пътищата на мислите още повече...
-
От написаното, включително и някои коментари, излиза (за почуда и съжаление) че едно високостойностно стихотворение, написано от Петя Божилова така и си е останало неразбрано. Който не е съгласен с това, да намери време за внимателен и задълбочен прочит и на двете стихотворения и чак тогава да коментира.
-
"...да го нахраним и да го закичим
отляво до сърцето."
Алилуя! Хареса ми, поздрави! -
Поздравления за мъдрия стих, Нина!
-
От мен отличен
-
Нещастното и клетото "Обичам те", си е наше, онова в ляво също!
Поздрав, Нина, хареса ми! -
Много силен стих!Адмирации, Нинче!
-
Браво
-
Адмирации!
Този стих, докосна душата ми! Браво, Нина!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А що се отнася до "Не отминавай никое "Обичам те", в края на своето "Заклинание" (мотото на Петя е точно от него) Николай Христозов задава въпрос, на който дава и отговор:
"А ако ехо в теб не се събуди?
Отново се поспри, не отминавай :
да те погледат остави очите ,
да те запомнят щедро до насита.
И после в сънища да те извайват.
Сигурен съм, че си е останал на това мнение, но за всеки случай ще го попитам и ако го е променил, обещавам да ви кажа в какво и как.