Храним с вятър душите си тежки.
Не политаме.
Само слабеем.
Като грубо издялкани пешки
на дъски черно-бели
немеем.
И си сплитаме примките.
Дружно.
Зад гърба на света.
И на Бога.
Щом останем сами и ненужни
пустотата внезапно ни погва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.