Деница (Деница Ангелова)
101 221
Mar 29, 2017, 2:59 AM

Не политаме 

  Poetry » Phylosophy
377 2 7

Храним с вятър душите си тежки.

Не политаме.

Само слабеем.

Като грубо издялкани пешки

на дъски черно-бели

немеем.

 

И си сплитаме примките.

Дружно.

Зад гърба на света.

И на Бога.

Щом останем сами и ненужни

пустотата внезапно ни погва.

 

Не открил свойта свята пътека

с всяка стъпка обратно се връща -

тъй човекът проклина човека,

вместо лудо, до гроб, да прегръща.

 

А душите ни крехки се пръскат

на парченца -

превръщат се в пясък.

И морето разплаква ги.

Късно...

Бели чайки за сбогом им махат.

© Деница Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??