Деница (Деница Ангелова)
99 219
Mar 29, 2017, 2:59 AM

Не политаме 

  Poetry » Phylosophy
450 2 6

Храним с вятър душите си тежки.

Не политаме.

Само слабеем.

Като грубо издялкани пешки

на дъски черно-бели

немеем.

 

И си сплитаме примките.

Дружно.

Зад гърба на света.

И на Бога.

Щом останем сами и ненужни

пустотата внезапно ни погва.

 

Не открил свойта свята пътека

с всяка стъпка обратно се връща -

тъй човекът проклина човека,

вместо лудо, до гроб, да прегръща.

 

А душите ни крехки се пръскат

на парченца -

превръщат се в пясък.

И морето разплаква ги.

Късно...

Бели чайки за сбогом им махат.

© Деница Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Силно ми въздейства и си го запазих в любими. Благодаря ти, Деница!
  • Докосна ме. Благодаря!
  • Благодаря ви, приятели! Искам да ви поздравя с едно невероятно изпълнение... Прекрасен ден от мен! https://www.youtube.com/watch?v=lIvW4IBGNsE
  • Завистта и злобата са лоши съветници и пречат на душата да се издигне над материалното и да се раздава! Поздравления, Деница!
  • Поздрави,Деница!🐎
  • Аплодисменти, Деница!
Random works
: ??:??