29 янв. 2015 г., 20:01  

Не помня...

777 0 4

Не помня с тебе ли делях
онези мигове на страст и лудост дива,
или в съня си стремях
към капчици несъществуваща илюзия.
Не помня имах ли те там
в онази странна полуистина,
или на заем пак живях
в лъжа красива и безсмислена.
Дори не помня вече себе си,
онази ли съм или друга станах.
Май някъде изгубих и сърцето си,
в душата зее парцалива рана.


Не помня нищо, а и май не искам.
От спомените винаги боли.
Дори ще си изхвърля мислите.
Не искам да си спомням... Тръгвам си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Битолска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мира, благодаря за милите думи
    Стойна, на Вас незнам какво да кажа... Думите Ви изпълват сърцето и душата ми с прекрасни чувства и емоции... За това ще кажа само благодаря от сърце и душа за откровението...
    Евелина,
  • !!!
  • Винаги чета публикациите ти, защото ми допадат, но тази е запомняща се. Всичко си казала точно и искрено.За моите думи няма място.
    Поздравявам те за мъдрата , оригиналнаи смела творба!
    Бъди такава и създавай още много такива произведения!
    Приятен ден!
  • Хубав стих,Биляна.Хареса ми.Поздрав.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...