17 янв. 2008 г., 22:52

Не посмях...

1.6K 0 22
 

        НЕ ПОСМЯХ...

 

В минзухар те разпознах...

в един жадуван миг от блян,

трижди в сънища живян...

На Теб да кажа не посмях!

 

Как в студена, сива шепа,

на ден с посърнала ръка,

да ме стоплиш ти успя -

да викнеш лъч в небето?

 

Свит в нощен сляп чадър -

на гръд усойна съм привикнал,

не искам пак да съм обикнал,

преди да стана по-добър!

 

Сто черни друми извървях!

Пак тръгвам аз да се намеря...

За мен си слънчева постеля.

На Теб да кажа не посмях...

 

16.01.08.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих! Много хубаво пишеш!
  • "Свит в нощен сляп чадър -
    на гръд усойна съм привикнал,
    не искам пак да съм обикнал,
    преди да стана по-добър!"
    ---
    Браво

  • В минзухар те разпознах...

    Красиво е...
  • Свит в нощен сляп чадър -

    на гръд усойна съм привикнал,

    не искам пак да съм обикнал,

    преди да стана по-добър!

    ...
    пишеш вълнуващо!!!*
  • Мерси! Сбъднати пролетни очаквания / не е рано за такова пожелание, както лети времето /

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...