Не посмях...
НЕ ПОСМЯХ...
В минзухар те разпознах...
в един жадуван миг от блян,
трижди в сънища живян...
На Теб да кажа не посмях!
Как в студена, сива шепа,
на ден с посърнала ръка,
да ме стоплиш ти успя -
да викнеш лъч в небето?
Свит в нощен сляп чадър -
на гръд усойна съм привикнал,
не искам пак да съм обикнал,
преди да стана по-добър!
Сто черни друми извървях!
Пак тръгвам аз да се намеря...
За мен си слънчева постеля.
На Теб да кажа не посмях...
16.01.08.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
/