Не прекрачвай...
От огъня остана дим. И майката, която плаче.
Това е да си блуден син. Да се сливаш тайничко със здрача.
Да носиш във сърцето кал. И мъничко поле - тревица.
Да отричаш, че си някак цял... без крилете на щастлива птица.
А какво е да си вечно друг? И съдбата си дори подписал.
Тъй във тъмното си само труп. Но върни се, започни на чисто.
Ето, давам ти искрица - плам. Нарисувай си душа - коприна.
Аз до тебе съм, повярвай, ням. И измислям ти наново име.
А от огъня остана дим. И майката, която плаче.
Ти върни се, не оставай мним. Не прекрачвай границата, не прекрачвай!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аз Все права защищены
Поздрав, Васил!
