Не препускай време!
Не препускай време!
Не препускай време, не препускай,
по кални пътища и друми,
още имаме какво да вземем,
седни - да поговорим ний със тебе.
Стремглаво ти препускаше, забързано,
кога извървя сезоните - на крак?
Във бяг, от стремето - отпуснато,
и падаше и ставаше, без страх.
Път даде ми и избор, и посока,
оплиташе ме в мрежи от тъга,
загубих себе си... и преродена се намирах,
сега ми дай да опозная радостта.
Сега ми дай пътека, по която
уверено и смело да вървя,
и сили - да не ме препъне камък,
и обич – в стъпките ми! Благодаря!
Дай ми още нежност да усещам,
да я нося и да споделя,
сладък плод от дървото ти да вкуся.
Не препускай, време ! Дай ми...и това!
Елеонора Крушева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елеонора Крушева Все права защищены
