Не препускай време!

Не препускай време, не препускай,
по кални пътища и друми,
още имаме какво да вземем,
седни - да поговорим ний  със тебе.

Стремглаво ти препускаше, забързано,
кога извървя сезоните - на крак?
Във бяг, от стремето - отпуснато,
и падаше и ставаше, без страх.

Път даде ми и  избор, и посока,
оплиташе ме в мрежи от тъга,
загубих себе си... и преродена се намирах,
сега ми дай да опозная радостта.

Сега ми дай пътека, по която
уверено и смело да вървя,
и сили - да не ме препъне камък,
и обич – в стъпките ми! Благодаря!

Дай ми още нежност да усещам,
да я нося и да споделя,
сладък плод от дървото ти да вкуся.
Не препускай, време ! Дай ми...и това!

Елеонора Крушева