Не притежавам нищо
Балоните от детството се спукаха,
а пясъчните кули ги заляха
водите на живота. Взех поука –
животът е кафе. Без бучка захар.
Така и се научих да го пия.
Така и не привикнах на заблуди.
Не притежавам нищо. И Месията
не чакам, за да ми стори чудо.
След комплимент не пърхам с мигли,
ласкателствата са ками двуостри –
внушават в теб невероятни сили,
които трудно се износват после.
Наясно съм, че вятърът е лаком
и храним го с пари, мечти, надежди.
Боли, когато качваме на влака
една любов. И той ни я отвежда.
Не притежавам нищо. И съм ничий.
Разбирай го като житейско кредо.
До всеотдайност можеш да обичаш,
но не на друг като на свой да гледаш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Спасов Все права защищены
