Не притежавам нищо
Балоните от детството се спукаха,
а пясъчните кули ги заляха
водите на живота. Взех поука –
животът е кафе. Без бучка захар.
Така и се научих да го пия.
Така и не привикнах на заблуди.
Не притежавам нищо. И Месията
не чакам, за да ми стори чудо.
След комплимент не пърхам с мигли,
ласкателствата са ками двуостри –
внушават в теб невероятни сили,
които трудно се износват после.
Наясно съм, че вятърът е лаком
и храним го с пари, мечти, надежди.
Боли, когато качваме на влака
една любов. И той ни я отвежда.
Не притежавам нищо. И съм ничий.
Разбирай го като житейско кредо.
До всеотдайност можеш да обичаш,
но не на друг като на свой да гледаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
