Не пускай ръката ми!
И когато се случи така,
че разбърка тестето съдбата
и постави на карта това,
дето най ти е мило и свято...
И когато с поредното копие
те прониже ръката предателска,
и запиташ се тъжно защо ти е
да си имаш сърце, вместо маска...
И когато студено е вън,
а и вътре във тебе, отляво,
и когато най-страшният сън
се превърне в горчива реалност...
Затвори за секунди очи!
Отърси се от всичко излишно!
Нека целият свят замълчи,
докато ти към себе си стъпваш...
Брой до седем наум, после вдишай,
глътка чиста и топла надежда.
И най-силният дъжд има край!
После слънце дъгата довежда.
И дори в тази битка нелека
да се чувстваш безсилен и сам -
намери в моя поглед пътека!
Протегни към сърцето ми длан!
Зная колко трънлив и опасен
може пътят да бъде понякога,
но дори да изгубиш компаса,
ти не пускай, не пускай ръката ми!
Щом ме има, щом тебе те има,
ще се справим със всяка беда!
Много просто е: всичко утихва
щом лекува го тя - Любовта!
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
