11 янв. 2024 г., 06:19

Не разголвам душата си

758 5 10

Не разголвам душата си вече. 

Била съм много наивна.

Но най-накрая се очовечих, 

преди тотално да кривна. 

На никого сега не досаждам, 

не се и напъвам впрочем. 

А слуховете бързо се раждат, 

ако някой те нарочи. 

Зад усмивка успявам да скрия 

моите шарени мисли. 

Но ако някой ден се напия, 

изобщо не ми се мисли. 

Тогава може би ще разкажа 

за душите завистници 

и колко могат да са продажни

в ролята на подлистници. 

-‐--‐-------

Сега съм на темата "Щастие "

и сбъдвания желани. 

Приемам космично причастие -

докрай добра да остана.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...