11 янв. 2024 г., 06:19

Не разголвам душата си

761 5 10

Не разголвам душата си вече. 

Била съм много наивна.

Но най-накрая се очовечих, 

преди тотално да кривна. 

На никого сега не досаждам, 

не се и напъвам впрочем. 

А слуховете бързо се раждат, 

ако някой те нарочи. 

Зад усмивка успявам да скрия 

моите шарени мисли. 

Но ако някой ден се напия, 

изобщо не ми се мисли. 

Тогава може би ще разкажа 

за душите завистници 

и колко могат да са продажни

в ролята на подлистници. 

-‐--‐-------

Сега съм на темата "Щастие "

и сбъдвания желани. 

Приемам космично причастие -

докрай добра да остана.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...