11.01.2024 г., 6:19

Не разголвам душата си

749 5 10

Не разголвам душата си вече. 

Била съм много наивна.

Но най-накрая се очовечих, 

преди тотално да кривна. 

На никого сега не досаждам, 

не се и напъвам впрочем. 

А слуховете бързо се раждат, 

ако някой те нарочи. 

Зад усмивка успявам да скрия 

моите шарени мисли. 

Но ако някой ден се напия, 

изобщо не ми се мисли. 

Тогава може би ще разкажа 

за душите завистници 

и колко могат да са продажни

в ролята на подлистници. 

-‐--‐-------

Сега съм на темата "Щастие "

и сбъдвания желани. 

Приемам космично причастие -

докрай добра да остана.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...