11.01.2024 г., 6:19 ч.

Не разголвам душата си 

  Поезия » Гражданска, Друга
5.0 (6)
476 5 10
Не разголвам душата си вече.
Била съм много наивна.
Но най-накрая се очовечих,
преди тотално да кривна.
На никого сега не досаждам,
не се и напъвам впрочем.
А слуховете бързо се раждат,
ако някой те нарочи.
Зад усмивка успявам да скрия
моите шарени мисли.
Но ако някой ден се напия,
изобщо не ми се мисли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Предложения
  • Висок като планински връх е някога животът. По стръмното пълзя без дъх, в дълбокото – се кротвам, а ...
  • Намерих те – във тъмното светулка, в небето нощно – падаща звезда. Звукът във тишината – на цигулка,...
  • > Познавах една такава любов и една такава жена, дето, ако имах син, щях да му кажа – тая въобще не ...

Още произведения »