11 ene 2024, 6:19

Не разголвам душата си

  Poesía » Civil, Otra
759 5 10

Не разголвам душата си вече. 

Била съм много наивна.

Но най-накрая се очовечих, 

преди тотално да кривна. 

На никого сега не досаждам, 

не се и напъвам впрочем. 

А слуховете бързо се раждат, 

ако някой те нарочи. 

Зад усмивка успявам да скрия 

моите шарени мисли. 

Но ако някой ден се напия, 

изобщо не ми се мисли. 

Тогава може би ще разкажа 

за душите завистници 

и колко могат да са продажни

в ролята на подлистници. 

-‐--‐-------

Сега съм на темата "Щастие "

и сбъдвания желани. 

Приемам космично причастие -

докрай добра да остана.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...