28 мар. 2021 г., 07:43

(не)Реален сън

1K 1 4

 

 

 

Стоя на ръба на отвесна скала.

Крепя се на стрък еделвайс.

Очаквам вика породил ехото

да ме върне в реалното

( или в съня)

преди лавината

да прегърне цветето 

в прегръдката бяла

на смъртта…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошли на страничката ми, приятели!
    Миночка, благодаря ти! Между съня и реалността, стоят само затворените (отворените) очи.
    Деа, благодаря ти, че хареса!
    Младене, благодаря ти от сърце!
    Ив, благодаря ти, че намина и хареса!
  • Прегръдката на лавината е винаги смазваща, макар и бяла.
    Но този стрък еделвайс може да се окаже най-надеждната опора.
    Ефектен фрагмент, Ангелина. И замислящ!
  • Символика и реалност...Хареса ми!
  • Обзе ме чувство на страх от падане, дано е сън, а не реалност! Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...