(не)Реален сън
Стоя на ръба на отвесна скала.
Крепя се на стрък еделвайс.
Очаквам вика породил ехото
да ме върне в реалното
( или в съня)
преди лавината
да прегърне цветето
в прегръдката бяла
на смъртта…
© Ангелина Стойчева All rights reserved.
Mar 28, 2021, 7:43 AM
Comments
Comments
-
Добре дошли на страничката ми, приятели!
Миночка, благодаря ти! Между съня и реалността, стоят само затворените (отворените) очи.
Деа, благодаря ти, че хареса!
Младене, благодаря ти от сърце!
Ив, благодаря ти, че намина и хареса! -
Прегръдката на лавината е винаги смазваща, макар и бяла.
Но този стрък еделвайс може да се окаже най-надеждната опора.
Ефектен фрагмент, Ангелина. И замислящ! -
-
Обзе ме чувство на страх от падане, дано е сън, а не реалност! Поздрав!
Editor's choice
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
