28 mar 2021, 7:43

(не)Реален сън

  Poesía
1K 1 4

 

 

 

Стоя на ръба на отвесна скала.

Крепя се на стрък еделвайс.

Очаквам вика породил ехото

да ме върне в реалното

( или в съня)

преди лавината

да прегърне цветето 

в прегръдката бяла

на смъртта…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошли на страничката ми, приятели!
    Миночка, благодаря ти! Между съня и реалността, стоят само затворените (отворените) очи.
    Деа, благодаря ти, че хареса!
    Младене, благодаря ти от сърце!
    Ив, благодаря ти, че намина и хареса!
  • Прегръдката на лавината е винаги смазваща, макар и бяла.
    Но този стрък еделвайс може да се окаже най-надеждната опора.
    Ефектен фрагмент, Ангелина. И замислящ!
  • Символика и реалност...Хареса ми!
  • Обзе ме чувство на страх от падане, дано е сън, а не реалност! Поздрав!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...