Не само думи
Не разпилявай думите напразно.
За истинската само помечтай,
че думите са обръч от желязо,
макар за тебе да са малък рай.
Умееш ги и лесно ги изричаш.
Пилееш ги – като река текат
и нечия душа със тях събличаш,
и пиеш от искряща голота.
Не хвърляй думите си ти нахалос,
нали са разноцветни семена.
Посяваш жито, а покълва жалост
или копнеж, ала пред теб - стена.
Живееш с тях и те са ти уюта,
където се побираш само ти,
а друг разбъркано из тях се лута,
попива ги, а болката лети.
Не вземай ти на думите крилата,
когато трябва, говори с очи.
Докосване, дори да бъде кратко,
е всъщност сбъдването на мечти.
Градиш си с думите въздушни кули.
А въздухът дали е кислород?
От толкова говорене ти чу ли,
че допирът е истински живот...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Монева Все права защищены
