Anita765 (Ани Монева)
297 11768
31.07.2011 г., 22:03 ч.  

Не само думи 

  Поезия » Друга
1279 0 25

Не разпилявай думите напразно.
За истинската само помечтай,
че думите са обръч от желязо,
макар за тебе да са малък рай.

 

Умееш ги и лесно ги изричаш.
Пилееш ги –  като река текат
и нечия душа със тях събличаш,
и пиеш от искряща голота.

 

Не хвърляй думите си ти нахалос,
нали са разноцветни семена.
Посяваш жито, а покълва жалост
или копнеж, ала пред теб - стена.

 

Живееш с тях и те са ти уюта,
където се побираш само ти,
а друг разбъркано из тях се лута,
попива ги, а болката лети.

 

Не вземай ти на думите крилата,
когато трябва, говори с очи.
Докосване, дори да бъде кратко,
е всъщност сбъдването на мечти.

 

Градиш си с думите въздушни кули.
А въздухът дали е кислород?
От толкова говорене ти чу ли,
че допирът е истински живот...

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??