Редакцията на първи куплет дължа на
Бисерче (Бистра Малинова)
Благодаря!
Не ме обичай само със очите си!
Най-истински с душата се обича.
Красивото, дори да е пленително,
като река полека се изтича.
И остава във шепите пясък,
и остава горчилка в сърцето.
Не в лицето - в душата е блясъка.
Там е тайното пламъче, дето
ни изгаря. В живота ни важен,
светло блика и дава надежда.
Красотата ли? Тя е миражна...
Колко често ни мами, подвежда:
да жадуваме нейната радост,
да се къпем щастливи във нея...
По-различна е твойта награда:
слънце е. То в душата ми грее.
© Нина Чилиянска Все права защищены
Страхотен финал!