Толкова е тъжно...
и боли,
тъжно е за времето
отминало,
скрило се е в моите очи
тъжното -
и там стои притихнало.
Всичко се повтаря,
знам,
но са други главните
герои
и напразно чакам
плам
да блести в очите
твои.
Всичко се повтаря,
вярвам,
но нали тогава
знаехме,
че това, което имаме,
е неповторимо
и... нехаехме!
...
© Екатерина Спасова Все права защищены