17 июл. 2008 г., 09:47

Не се повтаря

705 0 5

Толкова е тъжно...

                     и боли,

тъжно е за времето

                 отминало,

скрило се е в моите очи

                   тъжното -

и там стои притихнало.

 

Всичко се повтаря,

                        знам,

но са други главните

                         герои

и напразно чакам

                         плам

да блести в очите

                         твои.

 

Всичко се повтаря,

                     вярвам,

но нали тогава

                     знаехме,

че това, което имаме,

 е неповторимо

                 и... нехаехме! 

                      ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не спирай да опитваш,но го прави като за последно!Поне ще знаеш,че си изживяла нещо както трябва!Поздрав и прегръдка!
  • не тъжи...идват нови по-красиви неща...
    повторение в живота няма...с обич, Екатерина.
  • Не се повтаря и това му е хубавото...
  • Ще се повтори с друг, но няма да е същото!
    Но пак ще е неповторимо!
    ПОздрав!
  • То си е неповторимо... щастливи спомени струят от стиха ти, нищо че е малко тъжен!!!
    Поздравления!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...