23 нояб. 2008 г., 14:13

Не се предавай

1.6K 0 17

(посветено)

 

Най-лесното е да се предадеш

и на отчаяние да се поддадеш,

да склониш безпомощно глава

и да кажеш - до тука съм сега.

 

А той, животът, е наистина тръпчив,

понякога с вкус отровен и горчив,

и лесно може да те стъпче и унищожи,

оставиш ли се той това да си го позволи.

 

Не разрешавай той да те сломи,

а помисли заслужаваш ли го ти

и радостите малки в него потърси,

наистина ги има, обърни се ти!

 

А казваше, че имаш толкова мечти,

последвай ги и всичко друго забрави,

на чуждото злорадство кръст сложи,

изправи се, погледни напред и продължи!   

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря antoan1antoan за чудесния отзив и признанието, благодаря и на sunshine_93 за чудесния коментар. А на theheart_ofthefire ще кажа, че всеки има право да възприема написаното както пожелае.
  • Аплодисменти за хубавия стих!!!
  • Много ми хареса-наистина от стихът ти лъха надежда!
    Поздрав!
  • Радвам се, че съм ви въздействала със стиха си. Благодаря ви: natii, real_def, seson, madlen_kozhuharova,wind2008! Желая ви успех и вдъхновение!
  • Силно посвещение! Поздрави!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...