Не се предавам

19 апр. 2018 г., 00:29

Поэзия » Другая

288 2 2

Белеят ми косите на главата,

а по лицето вият се бразди.

И колко мои стъпки по тревата,

и колко много паднали звезди.

По колко стръмни пътища съм минал.

И колко радост в себе си събрах.

И строг със мен, животът ми премина

със бурен устрем, но и с малко страх.

Но не замрежих ни за миг очите.

Към светлината не обърнах гръб.

И нося във душата си лъчите,

прогонили житейската ми скръб.

И в устрем да превземам върховете,

до болка ме гореше тази цел.

Утехата намирам в стиховете...

Ора със хъс във моя си парцел.

И пак животът иска да ме хапе,

и все се мъчи да ми сложи крак.

Макар сълза в сърцето ми, че капе,

отново в утрото се взирам пак.

koli4a (Никола Апостолов)

2018-04-21T08:11:06+03:00

Благодаря, Албена!
Благодаря, Влад!
Желая ви хубав съботен ден!
anabel7 (Албена Димитрова)

2018-04-19T01:08:11+03:00

Мъдра равносметка, Никола! Поздравления за новото стихотворение!