Белеят ми косите на главата,
а по лицето вият се бразди.
И колко мои стъпки по тревата,
и колко много паднали звезди.
По колко стръмни пътища съм минал.
И колко радост в себе си събрах.
И строг със мен, животът ми премина
със бурен устрем, но и с малко страх.
Но не замрежих ни за миг очите.
Към светлината не обърнах гръб.
И нося във душата си лъчите,
прогонили житейската ми скръб. ...