koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
19.04.2018 г., 0:29 ч.

Не се предавам 

  Поезия » Друга
287 2 2

Белеят ми косите на главата,

а по лицето вият се бразди.

И колко мои стъпки по тревата,

и колко много паднали звезди.

 

По колко стръмни пътища съм минал.

И колко радост в себе си събрах.

И строг със мен, животът ми премина

със бурен устрем, но и с малко страх.

 

Но не замрежих ни за миг очите.

Към светлината не обърнах гръб.

И нося във душата си лъчите,

прогонили житейската ми скръб.

 

И в устрем да превземам върховете,

до болка ме гореше тази цел.

Утехата намирам в стиховете...

Ора със хъс във моя си парцел.

 

И пак животът иска да ме хапе,

и все се мъчи да ми сложи крак.

Макар сълза в сърцето ми, че капе,

отново в утрото се взирам пак.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??