8 авг. 2007 г., 13:33

Не се страхувам

766 1 14
Мъже ме лъгаха, късаха любовта,
а аз я скрих дълбоко в себе си.
Скрих я, за да я спася.
Нима мога да обичам някой нечестен, груб човек?!?
Нима мога? Не! Щом си имам теб.
Трябваше да премина през различни неща.
През всичко почти.
Трябваше да избягам от много места.
Да пролея сълзи.
Доста болка, нечистотия и мъка видях.
Какви са някои хора, навреме осъзнах.
Но срещнах по пътя много радост и доброта.
Срещнах добри приятели,
които винаги ще ми подадат ръка.
Такъв е животът! Известен е със своята пъстрота!
Но не се страхувам, а продължавам да преоткривам света.


        "Живота е онова, което ти се случва, докато си правиш други планове"
                                                              Дж. Ленън

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ту горе - ту долу - живота си е въртележка - така е
  • Благодаря на всички!
    Прегръщам ви!
  • Желая ти само истински приятели, Ванина!
    Поздрав за истинския стих!
  • вярвай и разчитай на приятелите. С тях ще преодолееш всичко и ще преоткриеш света
  • Много хубаво си го написала,мила!
    Поздрав и прегръдка за прекрасният стих!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...