8 авг. 2007 г., 13:33

Не се страхувам

771 1 14
Мъже ме лъгаха, късаха любовта,
а аз я скрих дълбоко в себе си.
Скрих я, за да я спася.
Нима мога да обичам някой нечестен, груб човек?!?
Нима мога? Не! Щом си имам теб.
Трябваше да премина през различни неща.
През всичко почти.
Трябваше да избягам от много места.
Да пролея сълзи.
Доста болка, нечистотия и мъка видях.
Какви са някои хора, навреме осъзнах.
Но срещнах по пътя много радост и доброта.
Срещнах добри приятели,
които винаги ще ми подадат ръка.
Такъв е животът! Известен е със своята пъстрота!
Но не се страхувам, а продължавам да преоткривам света.


        "Живота е онова, което ти се случва, докато си правиш други планове"
                                                              Дж. Ленън

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ту горе - ту долу - живота си е въртележка - така е
  • Благодаря на всички!
    Прегръщам ви!
  • Желая ти само истински приятели, Ванина!
    Поздрав за истинския стих!
  • вярвай и разчитай на приятелите. С тях ще преодолееш всичко и ще преоткриеш света
  • Много хубаво си го написала,мила!
    Поздрав и прегръдка за прекрасният стих!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...