8.08.2007 г., 13:33

Не се страхувам

768 1 14
Мъже ме лъгаха, късаха любовта,
а аз я скрих дълбоко в себе си.
Скрих я, за да я спася.
Нима мога да обичам някой нечестен, груб човек?!?
Нима мога? Не! Щом си имам теб.
Трябваше да премина през различни неща.
През всичко почти.
Трябваше да избягам от много места.
Да пролея сълзи.
Доста болка, нечистотия и мъка видях.
Какви са някои хора, навреме осъзнах.
Но срещнах по пътя много радост и доброта.
Срещнах добри приятели,
които винаги ще ми подадат ръка.
Такъв е животът! Известен е със своята пъстрота!
Но не се страхувам, а продължавам да преоткривам света.


        "Живота е онова, което ти се случва, докато си правиш други планове"
                                                              Дж. Ленън

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ту горе - ту долу - живота си е въртележка - така е
  • Благодаря на всички!
    Прегръщам ви!
  • Желая ти само истински приятели, Ванина!
    Поздрав за истинския стих!
  • вярвай и разчитай на приятелите. С тях ще преодолееш всичко и ще преоткриеш света
  • Много хубаво си го написала,мила!
    Поздрав и прегръдка за прекрасният стих!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....