15 мая 2022 г., 16:28

Не се страхувам от дъжда

563 5 13

"Обувките ми са чисти от вървенето под дъжда."

Джак Керуак

 

Душата ми е птица волнокрила,

на свобода обича да лети,

Тя своя път отдавна е открила -

навсякъде да търси красоти.

 

Отсяда там, където й харесва,

говори, с който сметне за добре,

с въздишки нежни мислите разресва,

тревогите ненужни да възпре.

 

От кал и мръсотия да ги пази,

че като червеи налазват те.

А тя е малка скъпоценна ваза,

сияеща и пълна с цветове.

 

Изпълват цветовете всички ниши

на времето, наречено живот,

за който в предсказанията пише,

че се редуват грешките с възход.

 

В търпение и обич я обличам,

почиствам й петната от ръжда,

а калта от раните се свлича

от дългите разходки под дъжда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...