15.05.2022 г., 16:28

Не се страхувам от дъжда

560 5 13

"Обувките ми са чисти от вървенето под дъжда."

Джак Керуак

 

Душата ми е птица волнокрила,

на свобода обича да лети,

Тя своя път отдавна е открила -

навсякъде да търси красоти.

 

Отсяда там, където й харесва,

говори, с който сметне за добре,

с въздишки нежни мислите разресва,

тревогите ненужни да възпре.

 

От кал и мръсотия да ги пази,

че като червеи налазват те.

А тя е малка скъпоценна ваза,

сияеща и пълна с цветове.

 

Изпълват цветовете всички ниши

на времето, наречено живот,

за който в предсказанията пише,

че се редуват грешките с възход.

 

В търпение и обич я обличам,

почиствам й петната от ръжда,

а калта от раните се свлича

от дългите разходки под дъжда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...