22 апр. 2012 г., 12:55

Не се завръщай

855 0 1

Не се завръщай, моля те, недей,

аз знам, ти имаш този странен навик.

Когато се почувствам най-добре,

от нищото изскачаш, разпиляваш.

 

Не се завръщай, не искам да знам

какви били са тези, твоите чувства.

Омръзна ми вече тази твоя игра -

да ми показваш в едно и Ада, и Рая…

 

И сложих точка. Вече нямам сили

да събирам парченца от мене…

Като котките имам седем живота,

но усещам – последния вече живея.

 

Не се завръщай, всичко е различно,

от погледа ти – дрога се отказах…

Сега съм нова, истински съм жива,

не се завръщай… Остани си спомен…

 

19. ІV.2012 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...