22 апр. 2012 г., 12:55

Не се завръщай

850 0 1

Не се завръщай, моля те, недей,

аз знам, ти имаш този странен навик.

Когато се почувствам най-добре,

от нищото изскачаш, разпиляваш.

 

Не се завръщай, не искам да знам

какви били са тези, твоите чувства.

Омръзна ми вече тази твоя игра -

да ми показваш в едно и Ада, и Рая…

 

И сложих точка. Вече нямам сили

да събирам парченца от мене…

Като котките имам седем живота,

но усещам – последния вече живея.

 

Не се завръщай, всичко е различно,

от погледа ти – дрога се отказах…

Сега съм нова, истински съм жива,

не се завръщай… Остани си спомен…

 

19. ІV.2012 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...