Не се завръщай
Не се завръщай, моля те, недей,
аз знам, ти имаш този странен навик.
Когато се почувствам най-добре,
от нищото изскачаш, разпиляваш.
Не се завръщай, не искам да знам
какви били са тези, твоите чувства.
Омръзна ми вече тази твоя игра -
да ми показваш в едно и Ада, и Рая…
И сложих точка. Вече нямам сили
да събирам парченца от мене…
Като котките имам седем живота,
но усещам – последния вече живея.
Не се завръщай, всичко е различно,
от погледа ти – дрога се отказах…
Сега съм нова, истински съм жива,
не се завръщай… Остани си спомен…
19. ІV.2012 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Георгиева Всички права запазени