22.04.2012 г., 12:55

Не се завръщай

846 0 1

Не се завръщай, моля те, недей,

аз знам, ти имаш този странен навик.

Когато се почувствам най-добре,

от нищото изскачаш, разпиляваш.

 

Не се завръщай, не искам да знам

какви били са тези, твоите чувства.

Омръзна ми вече тази твоя игра -

да ми показваш в едно и Ада, и Рая…

 

И сложих точка. Вече нямам сили

да събирам парченца от мене…

Като котките имам седем живота,

но усещам – последния вече живея.

 

Не се завръщай, всичко е различно,

от погледа ти – дрога се отказах…

Сега съм нова, истински съм жива,

не се завръщай… Остани си спомен…

 

19. ІV.2012 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...