Не се завръщай, моля те, недей,
аз знам, ти имаш този странен навик.
Когато се почувствам най-добре,
от нищото изскачаш, разпиляваш.
Не се завръщай, не искам да знам
какви били са тези, твоите чувства.
Омръзна ми вече тази твоя игра -
да ми показваш в едно и Ада, и Рая…
И сложих точка. Вече нямам сили
да събирам парченца от мене…
Като котките имам седем живота,
но усещам – последния вече живея.
Не се завръщай, всичко е различно,
от погледа ти – дрога се отказах…
Сега съм нова, истински съм жива,
не се завръщай… Остани си спомен…
19. ІV.2012 г.
© Александра Георгиева Todos los derechos reservados