Не се завръщай!
Не се завръщай никога при мене
и устните ми вече не търси!
Че стичат се по тях сълзи солени...
Тя - нуждата по тебе ме стопи.
Аз нямам вече сили да се боря
с фалшив морал и хорска суета,
очакването ми сега умора е...
нима се уморих от любовта?
Не се завръщай, ако няма да те имам!
Не ме обичай, ако още ще боли!
Желаеш ли да бъда най-щастлива -
вдигни ме пред света и ме спаси!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анита Габровска Все права защищены
