10 мая 2011 г., 22:25

Не сега

1.2K 0 1

Сърце мое, къде си?
Сърце мое, бъди до мен!
Сърце мое, бий...

Продължавай - тупти!
Той обърна пътеката...
А ти биеш за него...
С надеждата, че някой ден

той ще реши да се върне...

ще реши да пребяга пътя до теб...

да изживее всичко изпуснато...
С теб!
Сърце - бий!!!
Продължавай - тупти!!!
Ще чуеш гласа му...
някога след себе си...
Една сутрин ще се събудиш...

Слънцето, будно ще ти намигва,

с изкуствена усмивка...

и ти ще го видиш

как сладко спи до теб,

но вече ще е късно...
Ледът на сърцето не ще може

да се размрази...
Но някой ден... може би...
Някой ден, но не сега...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивана Кондева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...