Сърце мое, къде си?
Сърце мое, бъди до мен!
Сърце мое, бий...
Продължавай - тупти!
Той обърна пътеката...
А ти биеш за него...
С надеждата, че някой ден
той ще реши да се върне...
ще реши да пребяга пътя до теб...
да изживее всичко изпуснато...
С теб!
Сърце - бий!!!
Продължавай - тупти!!!
Ще чуеш гласа му...
някога след себе си...
Една сутрин ще се събудиш...
Слънцето, будно ще ти намигва,
с изкуствена усмивка...
и ти ще го видиш
как сладко спи до теб,
но вече ще е късно...
Ледът на сърцето не ще може
да се размрази...
Но някой ден... може би...
Някой ден, но не сега...
© Ивана Кондева Всички права запазени
"Някой ден ,но не сега..."