12 окт. 2006 г., 09:56

Не ще ме последваш

1.1K 0 15

Не ще ме последваш -

лишен от увереност

си малък

неясен

контраст.

Не ще ме измерваш

със крачки умерени!

Си залък

а ЦЯЛО съм аз.

Не можеш,

не правиш!

Не искаш наистина…

живееш в забавен каданс

Дори да отложиш

свойта зависимост

си част,

а цяло съм аз.

Но ще ме

сравняваш,

и ще си

припомняш!

А исках…

А исках да СМЕ!

Есенен лист,

вместо отронващ се,

вечно зелено поле.


P.S. И все пак те искам... Но вечността е ефирна – позволен ни е само нюанс,           

‘щото скрита дълбоко в Божието съзнание,

тя трябва да бъде разпределена между толкова много души…

Нали?  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мойра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...Не ще ме измерваш

    със крачки умерени!...!!!

    Неизмерима си!!!
  • levski, Злати, благодаря за хубавите коментари!
  • Ефирна Мойра, поздравявам те. Толкова хубав стих.
  • Просто навън е есен!Днес имам рожден ден и чета прекрасни стихове!Какъв по хубав подарък от това!Продължавай все така!Като есента-нежен полъх в моята душа...
  • Благодаря Ви!
    Възхищавам се на всеки един от Вас,
    за това коментарите Ви ме радват много!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...