Не питам къде си,
къде са очите ти,
не питам дали ме желаеш сега!
Вярно - ранена съм,
мракът погълна ме
устните дори не изричат слова!
Но ти си там, аз зная - щастлив си.
Твоето щастие е моя съдба,
снежинките падат, топят се красиво,
заличават се тихо в нощта!
Не оставят топла следа зад гърба си,
а само студена и мрачна тъма,
същата следа остави,
и ти във моята ранена душа!
Но аз не те виня за нищо,
и зная - времето не ще те заличи,
а само тягостно над мен ще тегне,
за усмивката ти ще шепти...
Аз съм тук и тихо ще те помня,
не ще забравя чистата любов,
въпроси няма да задавам аз на тебе,
пътищата ни разделят се във този ден суров.
Да, за теб приключило е всичко,
приказката свършва тук,
героите не ще се върнат
и аз не ще обичам друг!!!