Dec 9, 2006, 8:46 AM

Не ще обичам друг!

  Poetry
1.2K 0 1
Не питам къде си,
къде са очите ти,
не питам дали ме желаеш сега!
Вярно - ранена съм,
мракът погълна ме
устните дори не изричат слова!
Но ти си там, аз зная - щастлив си.
Твоето щастие е моя съдба,
снежинките падат, топят се красиво,
заличават се тихо в нощта!
Не оставят топла следа зад гърба си,
а само студена и мрачна тъма,
същата следа остави,
и ти във моята ранена душа!
Но аз не те виня за нищо,
и зная - времето не ще те заличи,
а само тягостно над мен ще тегне,
за усмивката ти ще шепти...
Аз съм тук и тихо ще те помня,
не ще забравя чистата любов,
въпроси няма да задавам аз на тебе,
пътищата ни разделят се във този ден суров.
Да, за теб приключило е всичко,
приказката свършва тук,
героите не ще се върнат
и аз не ще обичам друг!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Поздравявам те за хубавия стих!Но не се заричай,животът е пълен с изненади!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...